Опознайте нестихващата акварелна поезия на Сава Цоновски – един художник на 100 години
На 4 юли 2025 г. Сава Цоновски става на 100 години и продължава да твори акварелна поезия в картини. Един от най-талантливите български акварелисти продължава да отдава живота си на вдъхновението и изкуството. Художник, който избира най-фината и взискателна техника – акварела – и я превръща в свое живописно верую.
От Ботево до Министерство на отбраната
Сава Цоновски е роден на 4 юли 1925 г. в село Ботево, Врачански окръг. Още в детството си проявява интерес към рисуването, вдъхновен от суровата красота на Северозападна България – земя на мълчаливи хълмове, прашни пътища и простора на Дунавската равнина. Роден в семейство, където цари “добрина и обич” (1) , акварелистът е силно вдъхновен от природата и духа на селската среда. През 1955 г. завършва живопис при големите имена на българското изкуство – проф. Дечко Узунов, Борис Митов и Илия Петров. След дипломирането си работи дълги години като художник към Министерството на отбраната в студио „Военни художници“. През 80-те години напуска държавната работа и се посвещава изцяло на свободното творчество, съсредоточено в акварела.
Творчески път и характерен стил
През целия си живот Сава Цоновски работи почти изцяло в областта на пейзажа. Избягва сюжетността, предпочита откровеното съзерцание. Между реализъм и абстракция, картините му често представят есенни или зимни хълмове, ливади с притаена светлина, мъгливи утрини или залези, в които всичко стои в покой. Акварелът му не гони ефекта – той предава състояние. Състояние на спокойствие, лекота и хармония. Пейзажите на художника са наситени с усещане, но освободени от излишни детайли. Цветовата му гама е приглушена, с подчертани меки земни и неутрални тонове, което подсилва атмосферата на размисъл и тишина. Цоновски не използва предварителни скици. Работи бързо, по интуиция, но в рамките на дълго изграждана дисциплина. Всяко движение на четката е резултат на десетилетия натрупано разбиране за композиция и светлина.
Сава Цоновски е особено чувствителен към природния ритъм и сезонността в пейзажа. Неговото творчество често улавя живота на българското село в различни времена на годината – от пролетното събуждане на полето до есенната мъгла, която се спуска над околните хълмове. В тези картини няма разказ, а усещане – за простор, за покой, за дом. Особено въздействащи са неговите зимни пейзажи, които се открояват с изключителна мекота и топлина. Снегът в тях не е студен, а напомня на пухкава завивка, която притихва върху къщите и дърветата, създавайки чувство за закрила и уют. В този визуален парадокс – студен сняг, носещ топлина – се крие дълбоката човечност на неговото изкуство.
Почит и признание
На 17 юни 2025 г. Софийският университет „Св. Климент Охридски“ организира изложба и прожекция на документален филм за него. Центърът „Наследство БГ“ го отличава с почетна награда за творческо дълголетие. Министерството на културата и Министерството на отбраната също засвидетелстват уважението си към неговото дело.
Най-голямото признание обаче идва от тишината и нестихващото вдъхновение на ателието му, където и днес, макар и на 100 години, Цоновски рисува всеки ден. „Когато не рисувам, не живея – стоя в сянка. Акварелът ме връща в светлината.“ (3) признава художникът.
Наследството
Сава Цоновски е художник с дълбоко лично творчество, което не се вписва в моди или стилове. Неговият акварел създава тиха връзка с природата и времето, с преходността и смисъла. Творбите му се съхраняват в Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, както и в частни колекции в България, Германия, Австрия, Япония и Канада.
Неговото влияние се предава и в семейството – синът му Сава и внучката му Петя също са художници. Те продължават линията на деликатното, поетично изкуство, вплетено в светлина, хартия и вода.
Майсторе, пожелаваме Ви здраве и нестихващо вдъхновение! Честит юбилей.