„Шепот на раковина II“ – Владимир Чукич

Оригиналните графики на Владимир Чукич

В тези графики Владимир Чукич създава деликатен свят, където класическата красота и съвременната фантазия се срещат в един образ. Женските лица са нежно изрисувани със светлосенки, които подчертават фината им грация и допълнени с цвят. Сякаш застинали в спокоен профил или леко обърнат поглед, напомнят портрети от холандския ренесанс. Те са приглушени, изтънчени и сякаш потънали в размисъл. В същото време имат и лек футуристичен полъх в трактовката на автора.

Основен елемент в композиция е дълбокият релеф, малък архитектурен или орнаментен мотив, изработен със специалната техника преге. Тази техника придава обемен релеф: картонът е внимателно притиснат и отпечатан, така че се получава „скрита“ фигура — деликатна раковина и декоративен елемент. Тези поддържащи мотиви допълват образа, превръщайки всяка графика в малък ритуален предмет — едновременно съвременен и старинен.

Така черно-белите женски портрети на Чукич са не просто портрети — те са спомен и предчувствие, събрани в чистата игра на линията, сенките и светлината. В тях живее едновременно минало и бъдеще — една вечна женственост, облечена в дантела от хартия и фантазия.

Владимир Чукич е роден на 10 октомври 1958 г. в Хасково, България. Завършва Художественото училище в Казанлък, специалност „Графика и илюстрация“ (1977). След това записва и следва графика при Университет „Св. св. Кирил и Методий“ във Велико Търново, но поради недоволство прекъсва обучението си . Поема по „учителския път“ в Самоков, където усвоява тънкостите на графичните техники в литографската база на Съюза на българските художници.

През кариерата си Чукич участва активно в над 25 национални и международни биеналета по графика — в Япония, Словения, Италия, Сърбия и други страни. Има повече от 25 самостоятелни изложби, както в България, така и в чужбина . Носител е на множество награди — сред тях „Първа графична награда“ от Биенале на графиката във Варна (1987), „Гранд при“ в Минск (2009), и признания от Пловдив и Плевен през 2008–2010 г. Живее и твори в село Тополчане, близо до Кърджали, и е известен с артистичните си изяви и любовта към джаза.